Наводнението в Берковица - 4 и 5 септември 2014 г

     4 септември 2014 г., четвъртък. До празника на град Берковица 8 септември - Рождество на Пресвета Богородица, остават още 4 дни, но предварително обявената празнична програма започва на 5 септември от 17.30 часа. Цял ден вали проливно. Леко безпокойство се наблюдава сред жителите, чиито домове са по поречието на Берковска река, защото при обилни валежи в приземните етажи на къщите се просмуква вода. Възрастни жители на кв. „Беговица“ казват: „Когато почне да тропа значи барата се е дигнала“. Действително нивото на водата, в иначе спокойната река, се покачва, но никой не подозира, че предстои бедствие, каквото в града не се помни. Изсипалите се 50 литра на квадратен метър, планинският терен на града и големият наклон на склоновете значително увеличават водосборния басейн на реката. Приливна вълна с височина 2,5 метра помита половината от една двуетажна къща, намираща се на самия бряг на реката. В нея живеят 4 семейства – общо 9 човека, които се спасяват, но напускат без да успеят да вземат дори и връхните си дрехи.  В мътните води на реката заминава и работилницата им с всички машини. Разрушена е още една необитаема къща, а около 70 други са наводнени, залети са дворове, приземни етажи, отнесени са магазини и ниски постройки, в които са се намирали селскостопански животни, техника и дърва за огрев.  Три моста са непроходими и последният от тях, в кв. „Заряница“ - Лонджата изглежда като от филм на ужасите. Мостът е затрупан с отломки от сгради, камъни до 0,5 тона, кал, дървета, кабели. Разрушени са асфалтовите настилки на две улици. Прекъснат е централен водопровод, залят е трафопост. Голяма част от града остава без вода и електричество. Обявява се бедствено положение. За хората от застрашените къщи са определени места за евакуация, но някои отиват при близки и роднини, а други отказват да напуснат домовете си. Най-пострадали са домовете на живеещите по ул. „Синчец“ и ул. „Елин Пелин“. В ж.к. „Заряница“ пътят, който е между бл. №6 и реката е наполовина отнесен. Хората от блока виждат реална опасност за рухването на пететажната сграда. Точно там реката прави завой и носи камъни, които подкопават брега. За възстановяване щетите от бедствието се включват екипи на пожарна безопасност и защита на населението. Много са доброволците със собствена техника, багери и фадроми, които разчистват отломки и разширяват коритото но реката, за да може водата отново да се върне там.

     Тържествата, по повод празника на града, са отменени.

     При бедствието няма пострадали хора – такава е статистиката. Но статистиката е лишена от чувства. В нея не влизат страхът, ужасът, мъката, отчаянието. Три месеца по-късно умира един от собствениците на разрушената къща на ул. „Синчец“, който така е не успява да се съвземе от преживения ужас. На десетки други живота се променя.

      За причините, довели до бедствието, хората обвиняват  местните власти. Коритото на реката не е почиствано от 15 години. Не са изграждани подпорни стени, а гората се изсича поголовно. Природното бедствие и човешкото нехайство години наред довеждат до трагедията, разиграла се в Берковица на 4 и 5 септември 2014 г. Месеци след това е изградена подпорна стена на най-проблемните участъци от реката, а обещанието на властимащите е цялостна реконструкция на речното корито.

 

     Следва разказ от първо лице на г-жа Розелия Петрова – дългогодишен преподавател по физическо възпитание и спорт, бивш заместник директор на III ОУ „Иван Вазов“ гр. Берковица и настоящ възпитател ЦДО в училището. Разказвайки за случилото се, тя отново преживя събитията от 4 и 5 септември 2014 г.

    „Не бях на работа на 4 септември, не си спомням защо, може би съм била още отпуска. Цял ден валеше и не спираше, но и друг път е имало такива дъждове. Живея до реката. Нашата къща е последната на улицата, която е перпендикулярна на улица „Синчец“. Синът ми, който работи в София, си беше тук и аз цял ден имах домакинска работа. Някъде  около 20 часа започнахме да чуваме някакво бучене, като че ли голям камион работеше на едно място или все едно, че падат камъни. Излязох на терасата и видях нещо, от което се вцепених. Реката се беше превърнала в бурно море. Излязохме с мъжа ми на двора и бяхме потресени. Нивото на водата се беше вдигнало и реката беше дошла почти до оградата ни, а иначе между нея и оградата имаше 13 метра -  общинско място, много по-ниско като ниво от нашия двор. Другият бряг е доста по-нисък и водата беше заляла земи, които хората използват за градини. Реката се беше разширила с 50-60 метра. Водата вреше. Носеха се дървета, камъни, ламарини. Ние стояхме на брега и виждахме как големи парчета земя изчезват пред нас. Водата биеше в брега, подкопаваше го и след това като с нож отрязаната земята се поглъщаше от водата. Беше ужасно, не мога да го опиша, но сега като говоря настръхвам. Не знаех какво да правя, влязох в къщи и започнах да търся документи, да взема някои неща от първа необходимост. Къщата ни е на 6-7 метра от реката и не знаех какво ще се случи след малко. Не знаех откъде идва тази вода, не валеше чак толкова силно, не разбирах в момента какво се случва. Оставих приготвените пликове и отидохме с мъжа ми нагоре по улица „Синчец“. Тогава видяхме тичащи хора и започнахме да разбираме какво се случва. Водата дошла изведнъж.  Отнесла половината от двуетажна къща, която се намира на завой  на реката, заедно с много работилници, гаражи, временни постройки и дърва за огрев. По улица „Синчец“ не течеше много вода, както тече при дъжд. Всички хора тичаха, помагаха на съседите си кой с каквото може. Хората от съборената къща стояха и  гледаха как домът им изчезва. Дойдоха доброволци със собствена техника – багер и фадрома, които се опитваха да преградят пътя на водата, защото още малко оставаше тя да тръгне по  улица „Синчец“, а тогава не ми се мисли какво можеше да се случи. В края на улицата е нашата къща, която щеше да се озове точно срещу водата. От общината докараха чували с пясък, но ефект никакъв. Една бетонна плоча на гараж изчезна за секунди във водата. Другата плоча се наклони и това като че ли задържа водата, а и силата ѝ вече намаляваше. Разбрахме че опасността преминаваше. Цяла нощ не спахме, продължаваше да вали и прибирахме каквото можем. Като се съмна видяхме истинската трагедия. Водата беше спаднала, но коритото на реката се беше изместило. Хора ходеха по реката и си търсеха отнесените вещи, други помагаха на съседи, трети се бяха събрали пред наполовина срутената къща и през терасите в кофата на фадрома  поставяха останалите неотнесени вещи. Разбрахме какво се беше случило в горната част на града. На място  имаше екипи пожарникари и спасители,  медиите бяха дошли и снимаха.“

     На въпроса дали има направени снимки по време на бедствието, г-жа Розелия Петрова отговори, че последното нещо, за което би се сетила в такъв момент е да прави снимки. Завърши с думите, че подобен ужас никога не е преживявала и се надява да е за първи и последен път.

       Две години по-късно отидохме до реката. Тя си беше онази малка рекичка, която всички познавахме. По бреговете имаше огромни камъни незнайно откъде донесени. Все още не е извършена цялостна реконструкция на речното корито. Чакат се пари. Дано да дойдат преди следващото бедствие.

  • Total Visitors: 1352216