Втори пехотен полк "Княз Михайло", известен като "Железният полк", е полк на сръбската армия по време на войните от 1912-1918 година. Железният полк е мобилизиран в Прокуплье по време на войната. Полкът се слави със своята смелост, издръжливост, висок боен дух, а със своя героизъм изуми всички съюзнически армии, включително техните военни ръководители, правителства и хора. Полкът започва войната на 7 октомври 1912 г. от Прокуплье. Той участва във всички известни битки, сред които особено важни са битките при Цер и Колубара. Крал Петър I Караджорджевич връчва специално признание на полка за смелото му поведение по време на изтеглянето на армията през Албания. Полкът последен напуска сръбската територия и се премества през Албания. Той не получи славното си име „Желязо“ от краля или от сръбското върховно командване, а от самите сръбски войници от полковете, поради изключителната си смелост и големи военни подвизи.

2018 г. отбеляза 100-годишнината от освобождението във Великата война, когато в Прокупле бе открит паметник на Втори пехотен полк. На паметника са изписани имената на всички битки, в които Железният полк е участвал както в Балканските войни, така и в Първата световна война, а всички освободени градове през 1918 г. са изброени. Имената на героите от Железния полк също са гравирани върху мраморните плочи в мемориалния парк.

.

Композиторът Станислав Биницки състави „Марш на Дрина” в чест на втория военен командир на полка полковник Миливой Стоянович, който лично поведе полка към ново нападение.

Сръбската лирика към песента е написана много десетилетия след като Биницки я композира от поета и журналиста Милое Попович през 1964 г. в чест на 50-годишнината от битката при Цер. Английските текстове са добавени през 1964 г. от американския текстописец Вон Хортън за запис на Пати Пейдж под заглавието Дрина (Little Soldier Boy). Немските текстове са добавени от Уолтър Ротенбург през 1964 г. и Берт Олдън през 1976 г. Италианските текстове са добавени през 1964 г. от Даниеле Пейс за записа на Мари Лафорет. Милутин Попович Захар добави сръбски текстове към версия, озаглавена „Свирай ми Марш на Дрину“ през 1989 година.