В допълнение към многобройните исторически обекти, които са част от богатото културно-историческо наследство, това със сигурност може да бъде един от символите.

Бора е известна личност от Вранье, която в своите творби описва духа на Вранье от времето, когато е живял. Той писа за града и възможностите в него и помогна да запази това време от забрава. Беше много млад, когато загуби родителите си и е отгледан от известната си баба Злата. Улицата във Вранье, където се намира къщата на Бора, е кръстена на нея. Той прекарва детството си и ранната си младост във Вранье, а целият му литературен труд се състои от произведения, посветени на обстоятелствата от онова време. Изглежда, че литературните произведения на Бора Станкович най-вече илюстрират по почти поетичен начин социалните обстоятелства в този град по време на големи социални и политически промени. По уникален начин, с задълбочен психологически анализ, той описва вечния вътрешен конфликт на хората от онова време, които са разкъсани между социално приетото поведение в патриархална среда и тяхното желание и копнеж за свобода, любов, щастие, което никога няма да материализират. Изгубената любов, пропиленият живот и голяма тъга за нещо, представляват лайтмотив към разказите на личния живот в творбите на Бора. Има много нереализирани, нещастни и личности, наказани от обществото. Всяка култура поставя определени ограничения, но в тази малка, традиционна обстановка, те са толкова силно подчертани, че жестоко си играят с човешките съдби. И Бора го описва много умело. Чрез социалното разслоение той описва и проблемите, през които преминават търговците или чорбаджиите, по време на затварянето на границата към Турция и наглото обогатяване на селяните. Вътрешните конфликти на пропадащо хора и силната мъка, през която преминават, за да го скрият от съгражданите си.

Именно поради описанието на реалния свят по нереален начин, Бора завинаги ще бъде запомнен и най-вече на мястото, за което често пишеше - родния си град Вранье.