Членовете на Ученическия парламент на нашето училище подготвиха текст за освобождението на Вранье от турците.

Вранье празнува 31 януари - денят на освобождението от турците.

Паметник на "Чика Мита"

Почти петвековното управление на османците във Вранье приключва на 31 януари 1878 г., а освобождението на Вранье представлява един от последните етапи на освобождението на Сърбия от турците.

Хората на Враня традиционно празнуват тази дата като една от най-важните за града. По случай Деня на града всяка година на 31 януари, сутринта, освободителите на Вранье се почитат с полагане на цветя пред паметника на „Чика Мита”, а военната церемония се провежда в казарма „Първи пехотен полк на Княз Милош Велики ”.

По традиция всяка година на 31 януари се провеждат турнири в различни спортове, изложби, промоции на книги и концерти. По повод Деня на града се провежда мемориално ски състезание в планината Бесна кобила и поход до Осатица край Вранье, мястото, където са погребани повечето войници, които дадоха живота си в битките за освобождението на Вранье от турците.

Венецът на празника е Церемониалната академия и церемонията по награждаване „31 януари”, която се провежда вечер и на която се връчват най-високите градски награди на отделни лица и институции за техния принос в социалната и хуманитарна работа в областта на обществена безопаснос,т в областта на образованието, както и за принос към развитието на културата.

Според историка Ненад Стойликович Вранье е освободено от сръбските сили през 1878 г., под ръководството на известния генерал Йован Белимаркович (на когото е назована улица в града), а освободителната борба започва на 26 януари и завършва с голяма битка на 31 януари.

Две победи бяха от решаващо значение за освобождението на Вранье - на хълма Чаврюга, северно от Вранье и в село Ранутовац. В нощта на 31 януари, когато сърбите очакват нападение от турците, последните започват да се оттеглят. Тогава генерал Белимаркович издадва заповед за сформиране на щурмова група под командването на майор Радомир Путник, която ще продължи да преследва турците в зори, за да освободи Вранье.

Призори на 31 януари 1878 г. армията, водена от майор Радомир Путник, влиза във Вранье, след 422 години, 2 месеца и 17 дни робство, Вранье е освободен с малко над 8 000 жители. В битките загиват около 63 турски и 122 сръбски войници.

Според историка Ненад Стойликович турците само са поискали животът им да бъде пощаден и сръбската армия да не се влиза в къщите им.

Стойликович казва, че по време на освобождението на Вранье не е отнет нито един турски живот, по отношение на цивилното население, не е имало масови убийства, няма отмъщение на сръбската армия срещу турците. Целият имот на всички турци, които бяха във Вранье, е бил изкупен от държавата - не е бил откраднат.

Стожилкович добавя, че според записите на генерал Белимаркович, „в деня, когато Врание беше освободен, мъглата беше гъста като мляко“.

Докато се празнувало във Вранье, чета на майор Радомир Путник тръгнала в преследване на турската армия към Буяновац и Прешево.

След подписването на мирното споразумение на руско-турската война на 3 март 1878 г. Вранье е трябвало да стане част от Княжество България, но гражданите на града пишат до княз Милан Обренович и искат Вранье да остане под сръбското управление.

„Чика Мита“ представлява сръбски войник

Паметникът на освободителите на Вранье от 1878 г., известен сред хората като „Чика Мита”, се намира на площад Република в самия център на Вранье, между сградата на Общината, Съда и хотел Вранье.

Хората от Вранье започват да събират дарения за паметника през 1900 г., а генерал Белимаркович също дарява по това време 2000 динара. Паметникът е построен през 1903 г. и е дело на белградския скулптор Симеон Роксандич.

Няма информация кой е Чика Мита, казва историкът Ненад Стойликович.

Той представлява сръбския войник, паметникът не е посветен на конкретен човек. Хората от Вранье го наричат така от привързаност. Не се знае кой му е дал името.

Паметникът е съборен два пъти, но отново е възстановен. През Втората световна война дори е бил завързан за танк с верига за да бъде унищожен. По този повод "Чика Мита" чупи лявата си ръка, в която държеше пушка, но хората от Вранье го оставиха така, за да им напомнят за военните престъпления.

С гравираните имена на всички офицери, войници и доброволци, заедно с името на генерал Белимаркович, без ръка и пушка, Чика Мита все още охранява града на същото място.