Ученическият съвет при ПМПГ „Св. Климент Охридски“ - Монтана във връзка с мрежови проект „Бележити хора и събития“, подготви и представи пред училищната общност в електронния дневник на гимназията личността на Иларион Макариополски, под формата на постер и презентация. Поводът за инициативата е 160 години от Великденската акция. Отбелязването на годишнината беше допълнено и с „ Урок по история“ в Google Classroom –Ученически съвет, където зам.председателят Силвина Петрова представи презентация за живота и делото на Макариополски. Урокът включваше още дискусия за възгледите и идеалите днес, и кратък „ Изпит“ чрез тест „ Какво знаем и какво научихме“.

Иларион Макариополски

Стоян Стоянов Михайловски, по-известен като Иларион Макариополски, е роден през 1812 г. в град Елена. Родът му има грузински произход. Брат е на книжовника и общественик Никола Михайловски. През 1832 г. се замонашва в Хилендарския манастир на Света Гора. Получава високо за времето си образование- учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1833-1834г. учи в Карея.

Патриотизмът и любовта на Иларион към просветата се зараждат в училището на гръцкия философ Теофил Каирис. В периода от 1841 до 1844 г. Макариополски продължава обучението си в Куручешменското училище в Цариград, като същевременно е и писар в Патриаршията.  

През 1844 г., заедно с Неофит Бозвели, написват 6 прошения до Високата порта, свързани с българския народ и неговото представителство в Цариград.

Великденска акция:

На 3 април 1860 г., под ръководството на Иларион Макариополски, бива организирана Великденската акция. По предварителен сценарий, по време на службата Иларион не споменава името на гръцкия патриарх, а само това на султан Абдул Меджид I, което според църковните канони означава отхвърляне властта на Патриаршията.

В отговор на Великденската акция през 1861 г. Гръцката патриаршия заточва Иларион и подкрепилите го Паисий и Авксентий. Иларион остава заточен до 1864 г., след което се установява в Ортакьой.

През 1872г. Иларион Макариополски е ръкоположен за Търновски митрополит. В качеството си на такъв той насърчава просветното дело в цялата област. През 1874 г. полага основите на Петропавелската духовна семинария в Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г. в Цариград. Погребан е в двора на желязната църква „Свети Стефан''.